“Училището на живота” и хората в него

Училище – източникът на знания за живота, но по своему пъстроцветна палитра от чувства и емоции, които човешкото същество би могло да изпита, е онази институция, в която се раждат най-чистите и искрени човешки взаимоотношения. В училище не просто прекарваме половината от делничното си време – там се учим да бъдем хора, трупайки безценен опит, срещайки различни хора и опознавайки все повече и повече себе си.
Училището е мястото, където срещаме задружност и истинско приятелство – онова, което трая цял живот, непринудена искреност, солидарност и жертвоготовност...там срещаме и любов. Помагаме си един на друг с онази безкористност и неподправена усмивка, която сякаш само необременената детска душа е способна да излъчи. В училище се учим да работим в екип, преследвайки една цел с всеобщи усилия, но и не загубвайки своята идентичност. Срещаме различни характери и разширяваме светогледа си.
В училище се раждат обаче за пръв път и лицемерието, завистта, прерастваща в злоба, извираща от пряката конкуренция, която сами си създаваме, но от която веднъж влезли трудно можем да се избавим. Конкуренцията в училище е реална и неизбежна, но и необходима, защото по своеобразен начин ни подготвя за истинския живот.
За някои тя обаче не съществува, защото не им е нужна. Те живеят, учат, за да трупат знания и опит, не се влияят от чужди мисли и желания. У дома, в училище, навсякъде...те са просто себе си и не им е нужно да се конкурират с връстници, за да постигнат целите си.
Именно част от тези хора биват заклеймявани като аутсайдери, защото често не споделят всеобщото мнение и мислят по по-различен начин или пък просто защото интересите им не съвпадат с тези на мнозинството. Наричат ги особняци, а аз ги наричам просто хора – хора със собствени желания, мечти и надежди, които обаче не се вписват в разбиранията на останалите. А като че ли това тях ги интересува?
Те не желаят да бъдат считани за лидери и не полагат никакви усилия за това. Понякога имат и по-различно отношение дори към учителите си. За разлика от бележкарите, които с неимоверни усилия се стремят да ги впечатлят не толкова със знания, а с маниакално желание за отлични оценки, то за тях това са ненужни емоции.
Хора всякакви! А сякаш в училищната обстановка особено прилягат и Алековите думи: “Разни хора, разни идеали”. Да, наистина в нашето малко общество можем да срещнем толкова различни хора, като някои и с особено ярки индивидуалности, да усетим сблъсъка на противоположни характери и по този начин да научим много повече за света и хората в него. От дистанцията на времето решаваме кои ценни уроци да запазим и кои неприятни спомени да изхвърлим от съзнанието си, какво да променим в нас самите и как да опознаваме хората по-бързо...
Едно нещо обаче е сигурно в този толкова несигурен свят, в който живеем. А това е именно факта, че независимо по какъв начин прекараме училищния си живот, то със сигурност ще ни останат положителни емоции и приятни спомени с дъх на лека носталгия по онези безгрижни младежки години. Никога няма да бъдат забравени истинските приятели, намерени тогава, учителите, допринесли изключително много за изграждането ни като личности, веселите празненства и миговете, в които сме били истински щастливи! И така запазвайки прекрасен спомен за училището и най-вече за хората, с които то ни е срещнало, дори и в най-трудните моменти животът ни сякаш ще докаже, че има смисъл и си струва да живеем!

Rome – between the fantasy and reality

“All roads lead to Rome”: so goes an old saying in praise of the grandeur and importance of a city, which is still believed to be the capital of the world! Rome is a place which cannot be described in a few words, as it must be seen and felt in order to be understood. There is nobody who has ever gone there and has not instantly fallen in love with the city. It is just inevitable!
Roman architecture, whose fascination is exerted on visitors during their visits to the Roman Forums, the Amphitheatres, the Basilicas and the triumphal arches, will always be a matter of admiration for the glorious times of the Roman Empire. The real splendor of Rome finds its greatest expression in the building of the Basilica of St. Peter and the vast complex of the Vatican Palaces with their incomparable masterpieces of Michelangelo and Raphael.
In fact, the whole city of Rome is a museum itself. Its fascination emanates from every ruin, every work of art. You can just look around, walk through the marvelous piazzas (typical Italian squares), wondering where to take photos first, and as the time goes by and the day is over you realize that you have seen only a small part of the Eternal City!
The historical and architectural heritage which Rome possesses is remarkable, but if we have to filter out several of the most significant buildings there, then certainly The Coliseum would be one of them.
The Coliseum or also known as the Flavian Amphitheatre has always tended to be the symbol of Rome. The feeling that strikes you when you stand up in front of that enormous monument is too strange to be described, as it seems like a beautiful dream. One thing is for sure – you don not want to wake up! When you enter the Coliseum you feel so small, especially when you remember that once it has contained up to 50 000 spectators and has been an arena for contests between gladiators and battles between wild animals. What we see of the Coliseum today is what remains of the mighty edifice after the depredations of nature (it has been severely damaged by various earthquakes) and of men, who have not hesitated to use it as a quarry for building materials. According to some historians, in the building of the Coliseum, the Romans gave proof of all their technical skills and incredible inventiveness!
Of course, if you happen to go to Rome, you should not forget to visit the Vatican City with all its museums, as well. Go to The Capitol – the most famous of the seven hills in Rome and climb up the remarkable Spanish Steps at Piazza di Spagna. Throw a coin into the basin of the magnificent Trevi Fountain in order to guarantee a return to this splendid city, as it is the time-honored custom!
So, if you ever have the chance to go to Rome, do not miss it! And if you have the opportunity to go there once again, pack up your luggage carefully, because you may want to stay in Rome for good!
Personally I am looking forward to my next trip to the Eternal City to rediscover its beauty and magnificence once more!

Блогът: особености на комуникацията

Терминът блог е съкратена форма от уеб лог (weblog). Блоговете са текстове, които се осъвременяват периодично и предоставят on-line коментари с много малка или почти никаква външна редакция. Блоговете са всъщност поредица от “постове” – индивидуални вписвания на новини и коментари, в обратен хронологичен ред. Обикновено постовете включват хиперлинкове към други страници, което позволява на коментаторите да получават информация от цялата Мрежа. Блоговете могат да бъдат лични дневници, политически анализи или рубрики с разнообразни съвети, като по-често са написани на разговорен език. Собствени блогове могат да си водят хора от различна възраст и с разнородни професии, като те включват на личните си страници свои позиции, новини, собствени или чужди мнения, информация, получена от други медийни източници . Блогове имат корпорации и университети, а журналистите пишат статиите си направо в тях от мястото на събитието. Блогът е наистина интересна медийна форма, съществуваща само в on-line вариант, но той има характер на новинарски канал.
В началото на 21. век блогването навлиза като популярно и едно наистина изключително важно средство за комуникация, превърнало се в сериозен канал за обмен на информация между съмишленици и техните читатели. Според изследвания вече съществуват над 2.5 милиона блога, а около 12 000 нови се появяват всеки ден!
Най-открояващата се черта на блоговете е тяхната интерактивност – при желание авторът може да позволи на читателите си да коментират всяка една негова публикация и по този начин да разговаря on-line с тях, като броят на коментарите е неограничен.
Все по-често блоговете започват да бъдат определяни като алтернатива на традиционната журналистика, като те предлагат един по-личен и емоционален поглед към събитията отразени от медиите.

Блогове – медии:

Блоговете стават все по-влиятелни, защото въздействат на съдържанието на новините в световните медии. Що се отнася до глобалните теми, тяхната роля е на почти уникален източник на споделено експертно знание, колективна реакция на горещите събития в реално време и барометър на общественото мнение - колкото повече блогове разискват даден проблем, толкова по-вероятно е блогосферата да го наложи в дневния ред на предстоящите новини. Съществуват блогове, открояващи се като колектори на информация и анализи, даващи възможност на медийните коментатори да извличат заключения и да разчитат на тях при тълкувания и предвиждания на политическите събития.

Достатъчно е сякаш медиите само да надзърнат в елитните блогове, за да открият в синтезиран вид какво е съотношението на мненията по даден политически въпрос. Така традиционните политически медии изпълняват ролята на проводници между блогосферата и силните политически играчи. Голямото предимство на блоговете в политиката, в сравнение с традиционните медии, са ниските им разходи за публикации в реално време. Блогърите могат незабавно да пускат в мрежата своите мнения за важни политически събития, преди другите медийни форми да са успели да реагират. Бързината им помага също да преодоляват с лекота собствените си неточности. При допусната фактическа грешка, те могат веднага да нанесат поправка в постовете си. Скоростта, с която блогърите реагират в реално време, често принуждава медиите да поправят грешките в репортажите си, преди те да са увеличили фатално.

Предимствата на блога:

За традиционните медии, които поначало си страдат от дефицит на специализирани и задълбочени знания, блоговете могат да служат и като хранилища на експертни данни. А за читателите по цял свят те изпълняват ролята на очевидец, който им набавя нецензурирани свидетелства за чужди страни. Блоговете могат да предоставят освен всичко това анализи и резюмета на текстове от чужди езици – вестникарски статии или правителствени проучвания, до които репортери учени не биха имали достъп или не биха разбрали.
Голямото предимство на блогосферата е нейната достъпност. Неотдавнашно проучване сочи, че и американци, и европейци хранят по-голямо доверие в мнението на “обикновения човек”, отколкото във властите.
Все повече корпорации приемат блогването като съществена част от своята работа. Много компании осъзнават нуждата да комуникират със своите клиенти по един различен, по-интелигентен и безпристрастен начин. Блоговете показват човешките им лица, което е трудно постижимо чрез други форми на комуникация.
Не на последно място, блоговете най-често се описват като начин на индивида да говори открито за възгледите си за света, като начин да се дискутират различни теми с групи, състоящи се от хора със сходни интереси.